Предварителният договор представлява споразумение, взаимно обещание за сключване на окончателен договор и по съдържание и правни последици е насочен към гарантиране и подготовка на това. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), когато окончателният договор изисква нотариална форма, за предварителния е задължителна писмената форма. С предварителния договор страните постигат съгласие по всички съществени условия на окончателния договор, поемат задължения, изпълнението на които осигурява сключването на окончателния договор.

Нормално е страните по предварителния договор да изпълнят точно, добросъвестно и в уговорения срок задълженията си и той да бъде прекратен поради изпълнението му, тоест със сключването на окончателен договор. Когато обаче има отклонения от това правило, тоест една от страните виновно (умишлено или по небрежност) не е изпълнила задълженията си, насрещната страна, ако е изправна, има следните правни възможности:

  1. Да предяви пред съда иск за обявяване на предварителния договор за окончателен – когато става дума за договори, визирани в чл. 19 от ЗЗД;
  2. Да развали предварителния договор и да претендира неизправната страна да я обезщети за вредите, претърпени поради несключването на окончателен договор.

Процедурата по обявяването на един предварителен договор от съда за окончателен е уредена в чл. 362 – 364 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК).